Това не е моя отговорност!

Това не е моя отговорност! се чува много често в офиса. Обикновено реагираме с подобно нежелание към задачи, които считаме, че са за някой друг. А какво ще стане с нас ако реагираме по друг начин?

Задачите ни често се делят на две: какво се очаква да правя и какво се очаква да не правя. Това разделение образува и две ясни зони, които влияят на нашето поведение и реакции. Ако задачата е в зелената зона,1 това означава, че от нас се очаква да я изпълним. Ако задачата е в червената зона, тогава не трябва да пипаме, защото не е наша работа.2

Това разделение води и до трети вид реакция – бягане от задачи, които не са зелени и ние по презумция приемаме, че са червени. Възникват и задачи, които не са в ничии зелени зони. Те пораждат конфликти между хората, защото всички си мислят, че някой друг трябва да поеме тези задачи. Стига се до групова безотговорност.

Наскоро, на една презентация,3 възникна въпрос от публиката за това Как да разширяваме кръга си на влияние, т.е. зелената зона? Проактивността често се дефинира като да правиш неща, извън преките си отговорности. Ако не си проактивен, ако се фокусираш само върху зелената зона, то може да станеш изключително умел изпълнител със значителна и задълбочена експертиза. Ако пък започнеш да действаш в червената зона, то най-вероятно средата, в която се намираш, бързо ще те коригира или може дори да те изхвърли.

Черно и Бяло

Както и в много други ситуации – нещата не са само черни и бели. В случая, зелени и червени 🙂 Има и сива зона. Тази по средата. Отвъд ясното и разрешеното. Там, където нещата са неясни и не се знае дали ако предприемеш действие, някой ще те похвали или ще те „плесне през ръцете“. В сивата зона се поемат рискове.

Според нас в сивата зона стои и ключът към нашето развитие. Често тази сива зона ни носи дискомфорт, защото действаме на непозната територия. На нея стъпваме несигурно. Въпреки това, за да стигнем до крайната цел, взимаме решения и поемаме отговорности.

Лидерите действат в сивата зона!


 

  1. Обикновено тези задачи са ясно описани, черно на бяло, в някой формален документ, например длъжностна характеристика.
  2. Често разбираме това, след като вече сме подхванали задачата и някой ни каже, че тя не е за нас.
  3. Споделяхме мислите си за личностно развитие и по-конкретно за проактивност.

Една мисъл относно “Това не е моя отговорност!”

Публикуване на коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *