Промяна
Промяната често е съпътствана от усещане за страх. Този страх идва от друга част на мозъка, наречена амигдала. Амигдалата е част от лимбичната система, която е отговорна за регулиране на емоциите. 1 Тя най-често се свърза с емоции като страх, тревожност, гняв, напрежение. Това е една от най-старите части на мозъка и отговаря основно за нашата безопасност. Именно тя задейства реакцията бий се или бягай спрямо всяка ситуация, възприемана като опасност, било то физическа или психическа.
Така например, ако срещу нас се изправи мечка, амигдалата автоматично ще изключи всички останали части на мозъка, които са свързани с по-фина обработка за взимане на решения и ще насочи фокуса ни върху ситуацията. Ще притъпи другите стимули и ще ни представи две опции за оцеляване – бий се или бягай.
Мозъкът ни, обаче, няма да спре дотам, а ще се погрижи да сме в безопасност и в бъдещи подобни ситуации. Той прави това като събира всички сетивни данни в пакет за запаметяване с етикет Опасност. Всички сетивни данни – гледки, звуци, движения, консистенции, които са били около нас, когато сме били в режим бий се или бягай , стават част от пакета опасност и според нашия мозък трябва да бъдат избягвани в бъдеще. Попълването на всички нови опитности се случва в склада за памет, наречен хипокампус. За разпознаване на тези опасности като опитност и за сравняването им с миналия опит се грижи именно тя – амигдалата.
Друг пример, който касае опасност, но психическа: ако като малък сме казали дума или изречение, което е предизвикало присмех сред събеседниците ни, излизането на сцена или презентирането пред хора в по-късните ни години, може да се окаже изключително дискомфортно. Точно тук амигдалата извлича предишния ни опит и ни предупреждава, че следва опасност. Това се случва на подсъзнателно ниво и ако не сме наясно, че в случая не става дума за застрашаване на живота ни, ще послушаме амигдалата.
Когато трябва да направим промяна, т.е. трябва да излезем от зоната си на комфорт, ние нарушаваме спокойствието, рутината и създаваме нова ситуация, т.е. нова околна среда за амигдалата. Тя, от своя страна подава сигнал за опасност и започва да търси минали преживявания, подобни на тази ситуация. Всяка нова ситуация, ако преди това не е била обработена, поражда страх или тревожност.
За да се справим със страха, трябва да включим други части на нашия мозък, например неокортекса, който се грижи за осъзнаването на ситуациите, правейки най-фината обработка на всички данни. Това може да стане с помощта на РАС, за която вече стана дума. За да приемем промяната и да извлечем опит от нея отново включваме РАС – фокусирайки се върху благоприятния изход. Защото рутината ни дава спокойствие и чувство за сигурност от една страна, но в много случаи не ни позволява да видим многообразието на случващото се!
Следните два примера показват невероятната способност на мозъка да повлияе върху адаптацията и последвалото развитие.
Джон Брамблит е един от най-необикновените художници. 2 Неговите рисунки впечатляват със своите ярки цветове. Любопитното при този художник е, че той създава първата си творба през 2001 година, малко след като губи зрението си. Първоначално изпада в депресия и не вижда смисъл да живее без зрението си, но след това намира спасение в рисуването. Оттогава Джон не просто рисува, а създава шедьоври и вдъхновява хиляди хора по света. Неговите умения се развиват до такава степен, че той може да разпознае цветовете като опипва текстурата им, водейки се от това колко суха или мазна е на допир боята.
Подобна участ сполетява и Хал Ласко, или Дядо Пиксел. 3 98-годишният дядо изкарвал прехраната си дълги години като графичен дизайнер, много преди да се появят първите компютри и когато всичко се е правило на ръка. Той загубва частично зрението си – може да вижда единствено по периферията. Това прави рисуването и графичния дизайн невъзможни за него. И така до един момент – на 85-ия му рожден ден, неговите внуци му подаряват компютър с инсталиран Windows 95, който върви заедно с небезизвестната програма Paint. Този инструмент се оказва изключително полезен за Дядо Пиксел, защото позволява да увеличава образа десетки пъти и въпреки ограниченото си зрение – да рисува шедьоври. Илюстрацията по-горе е негово творение и е нарисувана пиксел по пиксел.
Тези истории имат за цел да ни покажат нещо важно – че човек се адаптира бързо спрямо промяната и ако има необходимата положителна нагласа, той ще отключи потенциал, за който не е подозирал. Не е нужно да чакаме промяната да ни се случи. Разнообразният опит, на който акцентирахме, че е ключов за развитието на умения в дадена област, се добива точно чрез промяна – като излезем от рутината, като пробваме нещо ново, като излезем от зоната ни на комфорт. →
- Daniel Goleman, Emotional Intelligence (Bantam Books, 10th Anniversary edition, 2005)
- Stephen Menick, Line of Sight (YouTube, 2012)
- Hall Lasko website, The Pixel Painter (http://www.hallasko.com/, 2015)
3 коментара “Ако знаеш къде отиваш, пътища много…”