(Текстът е подготвен за сайта за работа и кариерно развитие karieri.bg: http://www.karieri.bg/karieren_klub/blog/3091419_kak_da_motivirate_it_ekipa_si/)
Един от най-честите въпроси, който ми задават, е “Как да мотивирам хората си?”.
По подобие на растенията, всеки от нас вирее най-добре в специфични за него условия. Някои обичат повече влага, други да са на сянка, трети виреят в суров климат. Затова и най-доброто, което един лидер може да направи за своите хора, е да се доближи до вътрешните им нужди, като им осигури максимално благоприятна среда, за да се чувстват добре.
Визуализирай това
Да знаеш смисъла на своята работа е един от доказаните фактори за създаване на благоприятна среда.
Въпросът, който човек си задава, когато се чувства демотивиран е “Защо правя това?”. И затова, когато лидерът регулярно дава отговор, това има изключително благоприятен ефект – показва се смисълът, който човек търси. За да може да направи това се намесват две от най-ценните лидерски качества: да може да вдъхновява и да има визия за бъдещето. А изпълнението на задачата с обяснението на смисъла от работата минава през визуализация. За да не звучи толкова абстрактно, нека разгледаме няколко примера.
През 2008 г. мотивацията на служителите на Skype е на критичен минимум, след като бурния растеж на компанията е спрял и двамата основатели напускат. Джош Силвърман, който застава начело на компанията, има сложната задача да я стабилизира, разказва Адам Грант в книгата си Originals. Визията му е, че организацията трябва да продължи развитието си от аудио към висококачествени видео разговори. Служителите реагират изключително негативно и считат, че няма как такава функционалност да се реализира в поставените срокове, с високо качество и така, че потребителите да я харесат и използват. Идеята обаче не била просто да се предостави възможност за евтини разговори, а да се свържат хората, когато не са заедно в една стая. За да подкрепи визията си, Джош Силвърман представил на служителите на компанията истории, които вдъхновяват и придават смисъл. Сред тях имало такива за мъж и жена, които запазили своя брак чрез ежедневни Skype видео разговори, въпреки че живели 1 година на различни места. За баща, който служи на родината си в Ирак и е далеч от семейството си, но има възможност да преживее с децата си момента с отварянето на подаръци на Коледа. В случая визията показва целта, а историите събуждат емоции и показват смисъла.
По същия начин и когато разработваме софтуер, често сме в ситуация, в която не виждаме какво е влиянието на крайния продукт, а това може да ни демотивира. Затова и една от практиките на Scrum процеса е да се опитваме на всяка итерация да доставим нещо работещо и видимо от нашия продукт (Potentially Shippable Product). Фразата “Око да види, ръка да пипне” най-точно описва тази практика. Когато можем да си “играем” с нашия продукт под някаква форма, усещаме как сме част от нещо по-голямо. Това осмисля нашата работа и е един от основните ни вътрешни мотиватори, казва авторът на книги за мениджмънт Даниел Пинк. Колкото по-рано екипът и клиентът използват продукта ни, толкова по-добре. Затова и често срещано е да се правят прототипи на продукти.
И отново се връщам на историите. Наскоро прочетох една статия за това как Сам успял да си намери работа в Spotify, използвайки продукта на Enhancv. Тази статия, освен че е чудесен маркетингов материал, има положително влияние върху екипа, който разработва продукта точно, защото вижда ползата от вложените усилия.
Върни хората към детето в тях
Какво следва да направим като лидери на IT екипи, когато ситуацията в сектора е такава, че компаниите се “бият” за всеки един кадър и хората биват заливани с добри заплати, чудесни условия и всякакви допълнителни придобивки? Ясен отговор на този въпрос получих наскоро, докато четях биография на Маурисио Почетино, текущият мениджър на футболния отбор “Тотнъм Хотспър”. Сравнително в началото на сезона, през октомври 2016 г., “Тотнъм” има тежък период от около 10 мача, в който не успява да побеждава. Мотивацията на играчите е ниска. Всеки се чувства изморен от натоварената програма. По време на подготовката за поредния двубой, Почетино не издържа и провежда емоционален разговор с футболистите. Напомня им, че това не е просто работа, а е нещо, което са започнали да правят, защото им харесва. Защото просто обичат футбола. Свързвайки всеки от отбора със своята по-млада версия, с момчетата, които са ритали топка за удоволствие, мениджърът на “Тотнъм” успява да преобрази атмосферата. Играчите били себе си, смеели се, вслушвали се, влагали всичките си сили. Целта на всеки един лидер е да задържи това чувство във всеки, защото води до неподозирани резултати. При “Тотнъм” тази атмосфера се запазва до края на сезона и отборът завършва на второ място в Английската висша лига, най-доброто им представяне от 54 години насам.
Разработката на софтуер за мен беше естествено продължение на опита ми в състезателното програмиране. Може би единственият ми проект в училищните ми години, който даже не бих нарекъл софтуер, целеше автоматично да обработва динамична информация в IRC канал. Бяхме двама в екипа: един познат работеше върху IRC бота, а аз върху парсера. Кодът, който бълвах беше повече от грозен и далеч от гъвкав – всяка промяна на структурата на информацията предизвикваше пренаписване. Това не ми пречеше да инвестирам няколко часа на ден от моето време – защото ми харесваше и защото ставах по-добър. Няколко години по-късно започнах своята кариера като програмист и така хобито ми се превърна в работа. Пренаписването на код вече беше задължение и това ме демотивираше. Добавянето на парично възнаграждение към интересна и креативна задача има доказан негативен ефект върху мотивацията на хората. Така се случи и с мен. Но когато си припомнях какво ми е харесвало в програмирането, бързо възвръщах своето желание за работа.
Опознай всеки
Може би най-честият съвет, който давам на IT лидери, е да не забравят, че хората в екипите им са първо хора, а после специалисти. Всеки човек е уникален. Някой обича предизвикателства, друг комфорта. Някой има нужда от повече свобода, друг от повече подкрепа. Някой иска да работи от вкъщи, друг иска да работи с много хора. Някой се вижда като лидер, друг като последовател. Затова и познаването на вътрешните нужди на хората в екипа трябва да бъде цел номер едно на всеки лидер.
