При делегирането този, който дава задачата и този, който я получава се развиват едновременно. Това е така, само ако този процес се изпълнява правилно.
Един от най-типичните проблеми, които се случват при първите стъпки в делегирането е нежеланието да оставиш човека да направи задачата по негов си начин. Причините за това нежелание са различни, но резултатът е винаги един и същ.
Човекът, който делегира задачата е недоволен, защото е инвестирал много време. Счита, че другият не се е справил точно по начина, по който е трябвало. Накрая, остава с усещането, че ако изобщо не е делегирал, а е изпълнил задачата сам, резултатът е можел да бъде много по-добър.
Човекът, който получава задачата се чувства контролиран и ограничен, защото не може да опита да изпълни задачата по свой начин. Той усеща липса на доверие и счита, че го спъват в развитието му.
Има безброй много пътища от точка А до точка Б. Има безброй много начини, по които да се изпълни дадена задача. Помислете следващия път, когато делегирате задача, дали не принуждавате другия човек да изпълни задачата по вашия начин. Фокусирайте се върху резултата и неговото качество, а не върху начина на изпълнение. Отговаряйте на въпроса Какво, а не на въпроса Как. Споделете опита си и насочвайте вниманието върху възможни проблеми. Оставете решението на човека. Бъдете на линия, за да помагате.
Ще се изненадате колко ползи има от това да пуснете хората сами да летят.
Една мисъл относно “Хрумки за раздумки #4: Делегирането и начина”