Как да направим екипите си такива, че и да ни е приятна средата, и да постигаме високи резултати?
Тази статия е част от серия, в която ще споделим част от опита на Точка 2 за изграждане на силни екипи. Ще ви пренесем на различни места и в различни моменти от времето, за да илюстрираме с примери 4 дефекта на екипната среда + ще покажем практически работещи инструменти за подобряване на тази среда. След дефект 1 и историята от Pixar, ви пренасяме в Тенерифе, за да илюстрираме дефект 2.
Годината е 1977, месец март. Два самолета, един американски и един холандски (за простота: бял и син), са застанали един срещу друг на малката писта на летището на остров Тенерифе. И двата се подготвят за излитане. Това, което ще се случи, е запечатано в историята като една от най-големите трагедии в авиацията: катастрофа на самата писта, отнела живота на близо 600 човека.
Налични са няколко фактора, които често са срещат при авиокатастрофите:
- Има забавяне. В случая, капитанът на синия самолет гони разписание.
- Има лоши метеорологични условия. В този ден на летището има гъста мъгла. Съответно, няма никаква пряка видимост между капитаните на самолетите и кулата. Разчита се единствено на радио комуникация.
- Капитанът и неговия помощник летят за първи път заедно.
Докато 1 и 2 трудно зависят от нас, това на което може да повлияем е работата на екипа в пилотската кабина. Как екипът да е по-успешен заедно, дори и да работи за първи път? Диалогът в пилотската кабина на синия самолет минути преди катастрофата илюстрира много точно често срещания дефект 2 на екипната среда.
Синият самолет е на изчакваща позиция в готовност за излитане. Капитанът слага ръка на скоростния лост и тъкмо започва да ускорява, когато е прекъснат от помощника:
– Не сме поискали разрешение от кулата за излитане – казва той, намеквайки, че капитанът прибързва.
– Да, да, знам… Давай! Питай ги! – отговаря капитанът раздразнено.
Помощникът се свързва с кулата и им казва, че са в готовност за излитане. От кулата дават указания какъв да им бъде маршрута след излитане, без обаче да дадaт изрично разрешение да излетят. Помощникът започва да предава разговора си с кулата на капитана, но е прекъснат:
– Тръгваме! – заповядва капитанът.
В следващия момент те потеглят. Помощникът не казва нищо.
Остава минута до сблъсъка.
Другият (белият) самолет се движи по пистата, за да намери изход и да се нареди на опашката от излитащи самолети. Следва диалог между него и кулата.
– Кажете, когато освободите пистата – казва кулата на белия камолет, неподозирайки че в този момент синият самолет се движи бързо право към него.
– Разбира се, ще кажем – отговарят от белия самолет.
Този диалог се чува ясно в пилотската кабина на излитащия син самолет. Там има и трети човек, който пита притеснено:
– Не са ли освободили пистата!?
– О, да! – отговаря категорично капитанът на синия самолет и продължава с излитането.
Никой от пилотската кабина не спира капитана. И това е най-странното нещо.
Точната причина за мълчанието не е напълно ясна. Дали е, защото капитанът е говорил рязко, или са го считали за лицето на авиокомпанията, или защото капитанът има правомощията да дава и отнема правото за летене на други пилоти в авиокомпанията. Едно е ясно, другите двама не са се чувствали спокойни да кажат директно и ясно проблема.
Дефект 2 на екипната среда:
“Хората в екипа не слагат проблемите ‘на масата'”
Тази история е част от презентация, която Петя и Хари подготвиха за конференцията QA: Challenge Accepted 5.0.
Петя и Хари са основатели на Точка 2, един от лидерите за Soft skills обучения за IT хора в България.
