Testing IT Teams: дефект 3, репликата, която убива креативността на всеки екип

Как да направим екипите си такива, че и да ни е приятна средата, и да постигаме високи резултати?

Тази статия е част от серия, в която споделяме опита на Точка 2 за изграждане на силни екипи. Ще ви пренесем на различни места и в различни моменти от времето, за да илюстрираме с примери 4 дефекта на екипната среда + ще покажем практически работещи инструменти за подобряване на тази среда. След дефект 1 и историята от Pixar, дефект 2 и трагедията в Тенерифе, ще ви пренесем в “кухнята” на Точка 2.

Както е казал Тери Пратчет – “За да опознаеш човек не ти е нужно време, а ситуация”. По същия начин – за да разберете с какво екипа ви се справя добре и какви са му слабостите, ви трябва ситуация. За да илюстрираме дефект 3 на екипната среда, ще ви разкажем за една екипна игра, която играем с различни IT екипи през последните няколко години в Точка 2.

Играта се казва “Празният стол” и поставя група от хора в ситуация да се справят с даден проблем като екип. За пример, представете си, че в една зала има 7 човека и 8 стола. Един стол в повече. Целта на тези 7 човека е, по определени правила, да не позволят на опонент да седне на празен стол в рамките на 60 секунди. Няма да влизаме в детайли, но това което е важно да се отбележи е, че играта изисква измислянето на екипна стратегия, която всеки разбира и следва. Също така, играта е итеративна (може да се пробва десетки пъти) и няма единствено решение, даже напротив.

Играли сме играта с десетки екипи и сме видели много от дефектите на екипната среда. Най-видимо те си личат в начина, по който екипът води дискусия и взима решения заедно. Това, което типично се случва по време на разиграванията е един човек да сподели идея за стратегията, а другите моментално да я “застрелят”. Чува се репликата, която “убива” креативността: “Това няма как да стане”. Много често това затваря човека, който е дал идеята и той спира да е ангажиран в последвалата дискусия и игра. Този вид игри се играят по коренно различен начин ако играчите са възрастни, и ако са деца. Възрастните влизат в безкрайни дискусии в търсене на перфектното решение. Децата пробват.  IT екипите, с които сме играли, често влизат в режим да обсъждат “на сухо” идеите си, без да пробват. Въпреки, че е игра, има страх от грешка. Страх, че няма да успеят. Страх да се поеме риск. Допълнително, това, което се вижда е, че има много хора, които не казват нищо по време на разиграванията. Наблюдават, играят, но не говорят. Те се опитват да намерят решение самостоятелно и се включват само, когато са 100% сигурни.

Ако човек е напълно сигурен в своя идея, той непременно ще я сподели и ще се опита да я защити. Независимо какъв е екипът и каква е средата. Ако обаче има несигурност – тогава силно влияние има екипната среда. Ако тя е благоприятна, хората са по-спокойни да рискуват: да споделят идеите си пред другите в по-суров и неизчистен вид, както и да изпробват като екип идеи, които не са напълно сигурни, че ще сработят.

Дефект 3 на екипната среда:

“Хората в екипа не са спокойни да поемат рискове”

Независимо дали се измисля софтуерна архитектура или обсъждаме стъпка в екипен процес, IT екипите постоянно са поставени в ситуации, в които няма едно единствено решение. Загледайте се колко често хората поемат рискове и споделят сурово мислите си пред другите. Наличието на дефект 3 прави екипите по-неефективни и по-малко сплотени.

Тази история е част от презентация, която Петя и Хари подготвиха за конференцията QA: Challenge Accepted 5.0.

Петя и Хари са основатели на Точка 2, един от лидерите за Soft skills обучения за IT хора в България.