Как да направим екипите си такива, че и да ни е приятна средата, и да постигаме високи резултати?
Тази статия е част от серия, в която споделяме опита на Точка 2 за изграждане на силни екипи. Ще ви пренесем на различни места и в различни моменти от времето, за да илюстрираме с примери 4 дефекта на екипната среда + ще покажем практически работещи инструменти за подобряване на тази среда. Споделихме дефект 1 и историята от Pixar, дефект 2 и трагедията в Тенерифе, и малко от кухнята на Точка 2 с дефект 3. Сега ви пренасяме по време на Първата световна война.
Близо до Коледа се случва нещо, което никой не може да си обясни. Армиите на Германия и Англия враждуват помежду си, но на някои места по линията, където има директен сблъсък между войските, се случва нещо като примирие. Но не какво да е примирие. Въпреки изричните нареждания на главнокомандващите на двете страни стрелбата се спира. Армиите на двете страни стигат дори до това да играят футбол заедно, да си разменят подаръци и да пеят песни.
Първоначално историците се опитали да обяснят този феномен с идеята, че причината е общия празник, който се чествал от двете страни. Тази хипотеза била отхвърлена, защото историята показва, че е имало много подобни ситуации в миналото, където две страни имат общ празник и въпреки това продължават войната. Допълнително, тази теория не обяснява защо се случват примирия само на определени места, а не навсякъде.
В крайна сметка, предпоставката за примирието се оказала физическата близост. На тези места, на които се е случило примирието, войските са били буквално на 7 метра разстояние. Войниците, които се криели в окопите са чували разговорите на врага и са виждали неговите действия. Всички били в ужасни условия. Окопите били постоянно пълни с вода, било изключително студено. Хората първо оцелявали, после се биели помежду си. Това било видимо и от двете страни и наблюдавайки общите си ритуали, те започнали постепенно да се усещат по-близки като хора.
Започнали да се случват малки събития, които с натрупване довели до това Коледно примирие. Когато валяло – никой не се е биел. Когато се сменяли караулите по едно и също време – стрелбата отново се спирала. Вечер и двата лагера сядали около огньовете и започвали да пеят песни. В даден момент, когато от едната страна някой се престрашавал да вземе загинал или ранен събрат от опасна зона, от другата страна не предприемали нищо. Въпреки че се оголвали и е било лесно да бъдат застреляни, не последвал изстрел. Хората започнали да виждат колко много общо имат помежду си и колко не са различни.
Така се породили редица неформални правила, които и двете страни следвали и които изградили връзка между тях. Чрез проява на уязвимост, от която никой не се възползвал и чрез разпознаване на това, което ги обединява, се създали силни човешки взаимоотношения.
Дефект 4 на екипната среда:
“Хората в екипа понякога отхвърлят другите, защото са различни”
Най-лесно може да видим този дефект във виртуалните екипи, в които повечето от нас участват. Колегите от другата държава – те не разбират нещата. Колегите от другата компания – те са виновни. Колегите, които са в другата стая на нашия офис – те са различни. Моментът, в който започнем да виждаме общото помежду си, е моментът, в който започваме да работим по-добре заедно.
Тази история е част от презентация, която Петя и Хари подготвиха за конференцията QA: Challenge Accepted 5.0.
Петя и Хари са основатели на Точка 2, един от лидерите за Soft skills обучения за IT хора в България.
