Креативността е в различията

След поредния ококорен поглед на непознат, който ни вижда как аз и Хари спорим за нещо и сме на прага да се хванем за косите, реших да напиша нещичко относно предубежденията, с които живеем. От предубежденията, обаче, мисълта плавно се придвижи към различията и категорично постави акцента си върху тях. Та, това е тема за това колко сме различни и същевременно не сме, лошо ли е това или по-скоро е полезно?

Какво се случва с Хари и мен, когато работим по нова тема или идея – става въпрос за процеса, касаещ изключително онази част от работата ни, която е свързана с висока доза креативност или както ние си го наричаме “измисляне”.

Погледнато отстрани: виждали са ни да се караме, да се прекъсваме, да се ядосваме един на друг, да говорим през зъби, дори да се надвикваме! – приятели, близки, колеги… Някои от тях са влизали в режим на “бойна готовност да стана и да ви разтървавам”.

Това не е преувеличено, а ясно и точно описва процеса ни по създаване на една идея. Не този на работа, славабогу, а само тогава, когато идея трябва да се роди!

Иначе, може да ни видите как спокойно си работим пред машинките в някое кафене или тихо обсъждаме следващите си стъпки. Но, за раждането на идея, явно е необходимо нещо повече. Цитирам често използваната фраза на Хари: “Важно е да има силни чувства”. И да, без значение какви 🙂 Емоциите са най-чистият проводник на енергия, а за да измислиш нещо ново – е необходимо да ѝ дадеш път да се прояви.

Не ни се е случвало да се сбием. Досега 🙂 Но продължаваме да изглеждаме в очите на другите като противници от различни отбори, готови всеки момент за сблъсък. И сме наясно с това. Истината е, че ние сме от един отбор и сме си много добър екип заедно. Можем да спорим оживено и да се караме (истински ядосани, без доза милост или шега!) и в следващия момент обезумели от глад да последва репликата:

– Гладна съм, вече е 12 часа. Хайде да ходим да обядваме и после ще продължим да се караме.

– Съгласен. И аз съм гладен.

Отиваме да хапнем и след уталожените вече от очевидно необходимия обяд страсти, продължаваме да доизчистваме идеята малко по-лежерно 🙂

Това е стандартно нашия процес по измисляне на нещо ново. И сме го приели. И двамата. Защото по този начин се получават нещата при нас. След кратък 15-минутен спор и хоп, идеята е готова, в ръцете ни. Или на масата, чакаща следващия ход – нейното реализиране.

И тъй като много неща вече са открити, а повечето от тях дори са написани – при това добре, ето какво намерих една вечер, препрочитайки любима детска книга.

– Ние трябва да се бием малко, но не ми се ще да продължаваме дълго – каза Туидълдум. – Колко е сега часът?

Туидълди погледна часовника си:

– Четири и половина – каза той.

– Да се бием до шест – каза Туидълдум, – а после ще вечеряме.

– Много добре – …” ¹

Макар никога да не съм възприемала Хари като брат близнак, това не ми попречи след първоначалното ми удивление, да се посмея от сърце. Защото освен, че сме много различни в мислене, в начин на работа, в обработване на информация, разликите ни дори са очевидни на пръв поглед:

Казват че различията разделят,² но и допълват. Зависи от гледната точка. Аз бих добавила – различията обединяват. Стига посоката, в която гледаме да е една.³ Различията прибавят повече. Дават именно другата гледна точка, съвършено различния мироглед, идеи, възприемане… списъкът е дълъг. Различното обогатява.

Ако в работата си разпознавате спора като процес, в който се ражда добрата идея – от противоположни мнения и гледни точки – не бягайте от него.⁴ Приемете го и го използвайте. Освен конфликт на мнения, накрая може да ви отведе до идея, която никога не би ви хрумнала ако разсъждавахте сами или с хора – “близнаци” на вас.

1. Както вече сте се досетили, цитатът е от книгата Алиса в огледалния свят
2. Краткото анимационно видео Ex-E.T. засяга много идеи, основната от които е темата за различията
3. Поздравяваме всички мами и татковци с тази идейна реклама за борбите и различията в мисленето
4. В това TED видео може да видите какви са ползите, когато не бягаме от конфликтите.