Първият въпрос, който всеки ни задаваше, след като с Петя стартирахме Точка 2, беше Къде ви е офиса? Отговорът Нямаме офис оставаше събеседника ни с широко отворени очи. Да, ние нямаме офис по типичния начин, по който хората си представят. Като стартирахме бизнеса си решихме, че ще действаме както считаме, че е правилно, а не както е очаквано от всички. В тази статия ще споделя малко от нашия подход, който все още учудва повечето ни познати 🙂
Номадският офис. Работата ни по създаване на обучения, с основен акцент върху игра и преживяване, изисква голяма доза креативност. Възможността да сменяш мястото, на което работиш е невероятно предимство. Смяната на средата сменя и начина, по който мислиш.1 Един ден си в парка, ходиш бос по тревата и гледаш короните на дърветата, докато лежиш на пейка. Друг ден се разхождаш в планината и се въргаляш в снега, докато правиш снимки за презентация. Често си в някое кафене или сладкарница, хапваш вкусна торта и пиеш горещ шоколад.
Офисът ни е там, където сме ние. Носим си го с нас на гърба. Представлява една раница с най-необходимото: вода, лист и химикал, таблет или лаптоп. Ако не ни се ходи в “офиса” – сменяме го. Ако имаме да свършим лични задачи – избираме си “офис” наблизо. Ако е много студено и не ни се излиза – работим от вкъщи.
“В началото ще трябва да бачкате яко.” Очакването към всеки стартиращ бизнес е, че ще се работи много. 7 дни в седмицата, поне 12ч на ден. Една от причините да стартираме с точката беше възможността да прекарваме повече време със семействата си. Затова стартирахме с доста по-различен режим – 3 дни в седмицата, от 10 до 5. Приблизително. Приблизително, защото си казахме, че ще бъдем гъвкави, за да сме ефективни и мотивирани. Така, когато в 4 следобяд се чувстваме изморени и разсеяни, можем да приключим работния ден. Ако се налага – изместваме работните дни или изобщо не работим. Когато е необходимо и усещаме, че ще бъде полезно, работим 5 дни. Този режим не е нещо ново за много хора, но за мен, който излиза от корпоративна среда и създава компания беше странно и предизвикателно.2 Чудесно е да мога да избягам от трафика сутрин и вечер, да пътувам по празни пътища понеделник и петък.
Гъвкавият график и по-малкото работно време наистина влияe върху количеството свършена работа. Това, което учудва повечето хора обаче е, че успяваме да свършим повече работа от преди. Имаме фокус, харесваме и виждаме смисъл в това, което правим и така не се разсейваме. По-малкото работно време позволява на съзнанието ни да отпочива, а ние самите да се чувстваме по-заредени. Разбира се, има много задачи и проекти, до които не достигаме. Времето не стига. Но времето никога не стига, независимо дали работиш 7 дни в седмицата или имаш екип от 20 човека. Важни са приоритетите. Или по-скоро приоритетът. Наскоро прочетох за това как и кога се е появило множественото число на думата приоритет3 и ми стана ясно защо с Петя сме толкова ефективни. В един ден имаме един приоритет. Каквото успеем да свършим допълнително е бонус.
Какъв ви е бизнес плана? Нямаме. Разбира се, че не сме се хвърлили в дълбокото на сляпо. Но не сме се задълбочавали и да предвидим всичко. Да, много неща могат да се объркат, но твърде много планиране и по-малко действия водят по-бързо до неуспех.4 Нашият подход е простичък. Знаем в какво сме добри, знаем и в какво не сме. Вложихме уменията си, времето си, спестяванията си и вярваме, че ще се получи много добре.5 Първите 2-3 месеца отделихме да планираме, вече започнахме да сме и видимо активни. Задвижваме колелото, скоро ще видим колко бързо ще се върти 🙂
Зоните. Обичам да говоря за две зони, които повлияха много на нашия подход и считам, че са ключови за развитието и израстването на всеки, независимо от средата. Като излизаме от зоната си на комфорт, развиваме уменията си с изключително бързо темпо. 6 Трупаме опит и знания в изобилие. Важно е обаче да има балансиран подход: да излизаме така, че да не се счупим. Трябва да имаме предвид текущите ни знания и умения като навлизаме в непознати територии.
Когато навлизаме в сивата зона чувстваме много голяма удовлетвореност. Защото правим нещата по наш начин. Писах за сивата зона в корпоративна среда, говорих за нея и на ISTA 2016, продължавам и сега. Да влезеш в сивата зона означава да си проактивен, да си отговорен, означава да си смел. Да си спокоен, че ще виждаш учудени погледи 🙂
- Дизайнерът Stefan Sagmeister показва как неработенето и смяната на мястото влияе на креативността в това чудесно TED видео
- Тим Ферис споделя ценни съвети за това как да избягаме от рамката да работим от 9 до 5 в книгата си 4-часовата работна седмица
- Интересна статия на James Clear за мита за паралелната работа
- Много харесвам следната мисъл, която се вписва много точно тук: “Никога няма да прекосиш океана, докато не се осмелиш да изгубиш брега от очи”
- Мисля си, че намерих своя ikigai – причина да ставам от леглото сутрин. Малко повече за това японско понятие в тази кратка статия
- Малко повече за това как промяната и излизането от зоната на комфорт може да ни развие
